Няколко на брой са забележителностите в кюстендилското село Овчарци, които имат значение от историческа и културна гледна точка. Това се отнася на първо място за православния храм, чието построяване трябва да се отнесе към 1881-ва година. В градежа на храма наред с местното население, участват най-вече двама майстори от редиците на школата в Дебър. Кирияку и Малце са имената на двамата строители, които дори са родом от едно дебърско село с името Крушево. За времето на Възрождението този паметник представлява шедьовър на родната архитектура, като майсторите освен със строителство, се занимават още и с дърворезба. Живописта е типична черта за тяхното семейство, защото научените занаяти се предават от баща на син. Кубето на храма обаче се построява едва през 1960-та, а заслугата тук е на майстор Цане Раков. Именно този компонент прави така, че църквата да стане видима за всички. За интериора може да се каже, че определено има грациозни елементи.
Никола Образописов може би стои зад създаването на стенописите на църквата в Овчарци, а цялостната работа по интериора и по свода се дава на майстори от школата в Самоков. Тя също през вековете оказва положително за страната въздействие в развитието на културата и архитектурата. Построена върху основите на стара предишна църква, настоящата е изрисувана с постни бои поне от гледна точка на изографисването. Настоящият храм успява да запази името си – Свети Йоан Богослов. Десетина или петнадесет на брой пък са учениците, които учат край училището до старата църква. Малката апсида на храма има формата на полукръг, а като тип тя представлява трикорабна базилика. 54 сцени и 22 медальона – това като цяло представляват стенописите, направени една година след създаването на църквата. Притворът е изцяло нов, а иконостасът има средна големина. Той е рисуван и украсен с красива едра резба, а старите сведения говорят за по-мащабната големина на предишния храм с името Св. Никола. Разкриването на основите при строежа на параклис потвърждават това, а източниците са най-вече двама свещеници. Но има и друга черква, която носи името Св. Богородица и е доста по-малка от храма. Тя е разположена в района на старо римско селище.
Зидовете на некропол от времето на траките са разкрити в близост до нея, а относно годината на построяването има предимно догадки и предположения. Ниската врата обаче дава ясни индикации, че това се е случило в разгара на османското робство. Тогава едва ли не всички български църкви е трябвало да са вкопани и ниски, така че да не се забелязват. В по-ново време местните фолклорни традиции са добре запазени благодарение на дейността на група с името Горнополски глас. Тя започва да съществува от 1962-а година и се занимава основно с традиционни шопски песни на два гласа. Групата обаче изпълнява и местни народни песни, а Овчарци е типично кюстендилско село в това направление. Освен че взима участие в различни краища на страната, групата може да се похвали и със записването на един албум. Софийска пролет е едно от големите последни участия на групата. Това е трети международен фестивал, провел се през 2006-та.
